Ексклузивно интервю: Бил: "Исках да захвърля всичко."
Бил никога не е бил толкова замислен! Само пред Bravo фронтменът на Токио Хотел разкрива колко тъжен е понякога. Звукозаписно студио разположено в задния двор на Schöneberg в Берлин. На първия етаж на сградата в стаята/кабината за запис е Бил Каулиц (20) с Нора (13) читател на Bravo. Тя спечели конкурса на Bravo да озвучава персонаж от “Артур и минимоите 2” (от 26.11.2009 по кината). Бил озвучава главния герой Артур. Сегa Токио Хотел певецът се грижи за Нора в звукозаписното студио. Двамата се разбират един друг, Бил се забавляваше и смееше през цялото време. Но по време на интервюто той разкрива напълно различна страна.
Bravo: Бил, щастлив ли си?
Бил: Аз съм напълно щастлив в кариерата си. Албума ни “Humanoid” изглажда че ще е супер. В повечето европейски страни ние сме по-успешни в класациите в сравнение с последния албум. Иска ми се и в личният ми живот всичко да бе чудесно. Не знам какво ми трябва за да съм напълно щастлив, но не съм.
****************************************
Bravo: Имаш ли представа, защо е така?
Бил: Може би защото не ми остава време да се радвам на това, което преживях. Не мога да отпразнувам успеха си и да му се насладя. Защото винаги съм зает да правя нещо ново. Все още ми липсва любов. За съжаление ...
****************************************
Bravo: Как ще я намериш? Можем ли да помогнем?
Бил: Аз също не знам (въздъхва). Много се опитват да намерят партньор в реалити шоута. Но “Bill in love”(Влюбения Бил) не би било нищо за мен. Да изграждаш отношения с момиче пред камерата не е за мен. Но и да се запозная с някой лично е малко вероятно. Аз дори и на пазар не ходя.
****************************************
Bravo: А, защо не избягаш от този свят и не излезеш без охрана?
Бил: Ще бъда честен, аз дори не искам и да опитвам, имам страх от това. В момента в Европа е много трудно за мен да отида в клуб сам. Дори и охраната да е там струва ми се, че съм на фотосесия или на автографсесия. Чувствам се като животно в зоологическата градина. Но това е част от живота на звездите. Може би ще срещна някой по време на работата си ... кой знае? Ако любовта ме споходи, това ще си е чиста случайност.
****************************************
Bravo: Доволен ли си от себе си?
Бил: Понякога не мога да се понасям. Не гледам пърформансите си по телевизията, не мога да се търпя. Много ме дразни и това, че постоянно мисля за нещо. Затова и често съм напрегнат и нервен. Винаги проверявам по два пъти заключена ли е вратата. Проверявам по десет пъти дали не съм забравил нещо. Мисля, че трябва да съм по-спокоен.
****************************************
Bravo: Страхуваш ли се от бъдещето?
Бил: Да. Кой знае какво ще правя след 5 или 10 години? Най-големият ми ужас е работа на компютър в офис. Това наистина не е за мен. Още от училище имам проблем с авторитета. Не мога да слушам никой и се надявам винаги да си бъда шеф.
****************************************
Bravo: Караш ли се или си по уравновесен?
Бил: Аз съм много емоционален и често викам на другите момчетата или хората от екипа, ако нещо не е както трябва или не се вписва в нещата.
****************************************
Bravo: Как изглеждат споровете/караниците в Токио Хотел?
Бил: Преди се биехме. Сега си оказваме психологически натиск.
****************************************
Bravo: Наистина ли? Как изглежда?
Бил: Ми не разговаряме помежду си. Или се отказваме умишлено/напук от някакво мероприятие: например когато съм щастлив за някоя предстояща фотосесия, а Том ми е сърдит, той се отказва от фотосесията. Но на следващия ден гнева, обикновенно вече е изчезнал.
****************************************
Bravo: Някой от вас казвал ли е по време на спор: “Стига ми! Напускам!”?
Бил: Никой не го е казвал на глас, но всички сме си го помисляли. Имало е моменти, когато съм мислел: “Няма да го правя вече, оставям всичко зад себе си!” Искам малко време и за себе си.
****************************************
Bravo: При какви ситуации ти идва в повече?
Бил: Когато не зная какво да правя и нямам вече идеи. Има дни когато искам да си събера багажа и не искам да чувам нищо за бандата поне година. Но после се замислям за феновете и силата, която ни дават и колко е забавно да си фронтмен на Токио Хотел.
Източник:
www.tokiohotel-fan.dir.bg