Zimmer483

Fan Forum
 
ИндексИндекс  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 GO #2/2010

Go down 
АвторСъобщение
tom's_girl
Луд фен
Луд фен
avatar

Брой мнения : 846
Age : 23
Location : ~ХаСкОвОоОо_СиТи~
Registration date : 23.12.2008

ПисанеЗаглавие: GO #2/2010   Пон Яну 18, 2010 5:47 pm

Бил: “Ние не сме братя, ние сме идентични близнаци. В това има разлика.”

Когато Токио Хотел започнат на 22 февруари своят нов тур “Welcome to Humanoid City” ще бъдат ангажирали олимпийските стадиони на Москва, Париж и Рим и (засега) има само 2 дати за Германия – Оберхаузен и Хамбург.
Доказателството, че училищните приятели вече са истински световни звезди са метълските песни, които правят. 20 годишните близнаци Бил и Том ни разказаха как Токио Хотел са оформили стилът им, как са се научили да бъдат доста креативни млади световни звезди, които са научили и да се самоуважават, след фотосесията с GQ в Хамбург.

-Бил и Том Каулиц срещаме ви без вашите двама колеги в бандата Густав Шафер и Георг Листинг. Да не са обидени?

Том: Точно обратното: Казаха благодаря и останаха да си почиват.

Бил: Ако зависеше от Георг и Густав щяха да си свирят на баса и барабаните и да стоят от всичко настрана.

*************************************************

-Да не се заформя дупка в бандата?

Бил: Не,не. Така е още от началото: те ни оставят всичките неща със снимките, интервютата и червените килими. Преди 6-7 години, когато малките градски списания искаха да говорят с нас, ние с Том пак представяхме бандата.

*************************************************

-Вашите двама колеги все още живеят в Магдебург, но вие още преди 5 години се преместихте в Хамбург.

Бил: Густав и Георг също живееха тук, но само при записите на първия ни албум, но бързо след това се върнаха в Магдебург. Честно казано не мога да ги разбера. Може и ние с Том да сме някакъв особен случай. Детството ни беше доста напрегнато. Да ходим на училище в едно село до Магдебург беше просто ужасно. Радвахме се, че се махнахме от там.

*************************************************

-Има много снимки от детските ви години в Интернет. Не е ли малко неудобно? Как са се озовали там?

Бил: Някои от тях са публикувани от бившите ни съученици. Всички други ние сме дали на пресата: бебешки и детски снимки, а също така и снимки от времето, когато бяхме още Devilish.

*************************************************

-Вече даже нямате нужда от албуми. Пишете в гугъл и ви излизат снимките.

Бил: Всъщност взехме решението да си направим още много снимки. Пътувахме до толкова много страни и красиви места, които трябва да се документират. И тогава забелязахме, че няма нужда от това, защото с нас винаги има човек с камера и просто се отказахме да правим лични снимки.

*************************************************

-За много други немски тийнзвезди краят идва след първи сезон, но Токио Хотел се задържаха, дори имат световен успех, дори спечелиха MTV награди, разпродадени билети за туровете в Европа и чартни позиции в Америка. Трябва ли да избирате да живеете живота си стриктно в публичната част за да срещате всички тези неща?

Бил: Ние с Том взехме това решение за нас с всичките му негативни страни , но се научихме да се справяме. Лошо е, когато някои хора са бутнати в публичния ни живот, а не го искат: роднини, близки, приятели. Правим всичко, което можем за да ги предпазим от окото на публиката. Но когато носиш името Каулиц е трудно да живееш нормален живот днес.

*************************************************

-Да бъдете поп звезди, дори да се разруши нормалният ви живот напълно, кога взехте това решение?

Бил: Когато бяхме почти на 15. Нашият първи сингъл "Durch den Monsun" вече беше излязъл. Беше невероятно чувство, когато сингълът бе много успешен. Тогава дойдоха и тези неща...

Том: ... и изведнъж бяхме изправени пред пълна програма.

Бил: Първите истории по таблоидите вече бяха излезли. Когато песента се завъртя по радиото, славата се увеличи и се запитахме: Какво става? В какво се вкарваме? Веднъж оставих една стъклена чаша и на другия ден я видях в Ebay. Но пък тези преживявания са готини. Започнахме от рано, ето защо знаем всичко от малки. Токио Хотел не е работа, това е нашият живот. Вече нищо друго не ни остана, само най-близките роднини. Тази година, в която записахме албума си не искахме да се замесваме с пресата, но не се получи.

Том: Няма бутон, с който да го изключиш. Няма край дори деня.

*************************************************

-А някога имали ли сте съмнения? Има известни личности, които се измъкват по-лесно от тези неща, защото водят и обикновен живот.

Бил: Разбира се, често съм се питал: мога ли да правя същите неща отново? Това го виждаме да се случва със съучениците ни. Ходят в университети или вече добиват първите си впечатления от работата. Неща, които са ни непознати. За щастие, намерих мястото, на което винаги съм искал да бъда. Какво друго мога да правя? Не мога да живея с успеха, но в същото време и не мога без него.

*************************************************

-Музиката управлява семейството ви. Вашият втори баща свири в банда също. Вярно ли е, че той ви е запознал с рока?

Бил: Никога не ни е говорил за това. Просто правеше музика, а в къщата имаше навсякъде инструменти. По някаква причина двамата бяхме много привлечени към тях. Веднъж вторият ни баща видя, че Том се опитва да свири на китара и му обясни основните неща. Но не беше като в училище. Не позволявахме на никой да ни учи. Двамата с Том имаме сериозен проблем с надмощието...

*************************************************

-Това ли беше причината да се изнесете толкова рано?

Бил: Както казах, трудно ни беше да понасяме да живеем в малък град. А пък и нашето студио е в Хамбург.

Том: В началото често си прибирахме, но в последните 4 години живеем тук на 100%. Споделяме си студио апартамента. Живеем само момчета с 4 кучета. Не можем да си го представим по друг начин. Дори не мисля, че някой от нас би се изнесъл.

*************************************************

-Това звучи странно за другите. Разбира се, братята са залепени един за друг – но това да не се карат и да споделят почти всичко...

Бил: (прекъсва интервюиращия) ... Чакайте малко! Това не си го представям с братята. Не забравяйте, че сме идентични близнаци. Това е нещо специално, и в това е разликата.

Том: Да си мисля как ще прекарам един час без Бил около мен не ми се е случвало. Има достатъчно място в апартамента да не се пречкаме един на друг, а също и седим заедно в хола през целия ден, ако имаме време. Единствено спим в различни стаи.

*************************************************

-И двамта сте вегетерианци. И това ли беше единодушно решение?

Бил и Том: (едновременно) Да! (смеят се)

Том: Иначе няма да стане. Ако единия яде месо, другия не може и той да не яде.

Бил: Това решение беше заради животните, дори и да обичах месо преди! Практически живеех само на хамбургери, но за щастие има и други алтернативи.

Том: Само не си мислете, че сме на фотосинтеза. Все още си ядем пица, хот дог, бургери, но без месо – по цял ден. Все още е нездравословно вкусно. Просто му липсва месото.

*************************************************

-Тази хармония е плашеща, дори и за близнаци. Никога ли не сте се мразили?

Бил: Да, временно. На 13 бяхме във война около година. Минавахме през пубертета и изпитвахме границите си. По това време имахме различни приятели и всеки прекарваше времето си с приятелка. Тогава малко пораснахме разделени.

Том: А сега, дори имаме едни и същи приятели.

*************************************************

-Музиката ли ви събра отново?

Бил: Този проект е единствения, който остана във времето, дори да не бяхме заедно. Винаги сме вземали бандата доста насериозно. Георг и Густав бяха малко по-различно в началото: виждаха музиката като тяхно хоби. Георг понякога и не се упражняваше. Ние с Том бяхме много по-сериозни. Забравете, че свирехме само пред 10 човека на центъра.

Том: Така е и днес. Много е изморително, защото искаме да контролираме всичко, без значение колко сложни ще станат нещата заради това. Всяка снимка, която е пусната е заради зелената светлина, която сме дали точно ние. А решенията може да се бавят и с години, защото всеки иска да има пръст в него.

Бил: Трудно се задоволяваме. Ние сме луди по контрола и пълни перфекционисти. Опитвам се да бъда по-спокоен, но да се отдръпнеш и да оставиш решенията в ръцете на чужд човек – това наистина ми е трудно, когато става дума за бандата.

*************************************************

-Това ли е Ахилесовата пета на близнаците Каулиц?

Том: Не поставяме въпроси, които не искаме да ни бъдат задавани.

Бил: Когато слезем от сцената и нещо се е объркало, всички мълчим. Никой не говори.

*************************************************

-Имало ли е някакъв огромен проблем? Например компанията да използва грешен цвят за обложката на албума?

Том: (вдишва дълбоко) Това ще бъде катастрофа. Направо ще експлодирам.

Бил: Ако нещо такова се беше случило, сигурно нямаше да спя 1 година...
Но сега си спомням нещо: някои от нашите песни в Humanoid бяха пуснати онлайн, нелегално, 3 месеца преди да излезе самия албум. Трудно ми е да си представя, че някой би откраднал работата ни, в която сме вложили толкова много енергия.

*************************************************

-Много често срещан проблем днес. Как реагирахте?

Бил: Повече няма да предаваме музиката си на компании предварително. Понякога попада в неподходящи ръце. Не бяхме внимателни, но сега се поучихме от това.

Том: Всичко трябва да остава по възможност в най-тесен кръг. В марките на бизнеса, върху марката Токио Хотел имат власт немският и френският лейбъл, Interscope в Щатите и още, и още, и още. Има цяла планина от хора, които не могат да бъдат контролирани.

*************************************************

-Ако музиката е толкова емоционална сфера, проекта за бандата не застрашава ли братската ви любов?

Том: Може и така да се погледне. Теоретично. И двамата имаме проблема, че винаги се насочваме към негативните неща. Ако имам едно лошо съобщение, забравяме другите 20 добри. Лошите новини те карат да се усъвършенстваш. Така ще тръгнеш и към добрите неща.

Бил: Това си е типично за близнаците. Когато съм щастлив, На Том му се въртят в главата 10 000 други неща и обратното. Не можем да седнем спокойно на дивана един до друг и да се радваме, даже веднъж в годината.

Том: Всъщност, не мисля, че се е случвало в последните 5 години.

*************************************************

-Това можем да го чуем и в музиката ви. Тийн бандите обикновено звучат по-свободно, не толкова зловещо, докато песните на Токио Хотел винаги са по-тъмни, сериозни и изсмукват детската наивност. Как вие двамата се съгласихте на този стил?

Бил: Добър въпрос. Обикновено винаги се караме за музика. Той винаги слуша хип хоп, а аз обичам различни видове музика. Не можем да се разберем по този въпрос.

Том: Когато започнахме беше лесно. Просто нямахме избор. Никога не сме сядали да обсъждаме: Искам да звучим като тази банда или като онази. Бяхме ограничени. Просто правехме това, на което бяхме способни. Интересно как се породи този стил, който и до днес си е с нас. Има една линия, която разделя всички неща.

*************************************************

-Ако някой ви види за пръв път днес – Бил – извънземно стилен, а Том в гангстерски стил- няма да предположи, че сте близнаци. Каква беше причината да поемете по различни пътища?

Бил: Трудно е за обяснение. По някаква причина просто искахме да избягаме от сянката на другия. Далеч от това досадно близначешко съществуване. Просто си представете. В училище винаги беше така: близнакът тук и близнакът там. От друга страна мисля, че е съвсем нормално всеки да се подчинява на собствените си предпочитания. Или може би не.

Том: Ще го представя по този начин: всичко през което един завършен човек е минал сам, ние си го предаваме. Всеки от нас си има своя част и си я избрал. Например Бил е по-креативен, аз съм по бизнес частта. Ако събереш двете в едно ще се получи един човек. Един много гъвкав човек.

*************************************************

-Това означава ли, че никога не сте били съперници през всичките тези години?

Бил: Никога не сме мислили и питали кой е любимият син и кой черната овца. Винаги сме били отбор. Както казах изнесохме се, когато бяхме на 15 и вече печелехме собствени пари. Нямахме време за детски щуротии – всичко се случи много рано. Понякога имам чувството, че и на двама ни живота мина много бързо, защото се учим един друг какво сме научили. Идентичните близнаци израстват бързо, защото споделят всичко, освен опита.

*************************************************

-Като човек с четири уши?

Том и Бил: Точно!

Том: Едно дете изживява всичко само веднъж, има представа само от една страна. Ние винаги споделяхме всичко погледнато от всички страни.

Бил: Майка ни винаги ни разказва, че когато ни е слагала да спим и е гасила лампата в стаята е било съвършено очевидно, че ще лежим будни поне още 1 час за да си говорим и споделяме. Всъщност и сега е така.

*************************************************

-А казвали ли сте на майка си: Като пораснем ще ти купим Кадилак?

Бил: Не точно, но винаги сме искали като пораснем да сме независими и със собствени пари в джобовете. Ние си събирахме пари и така имахме достатъчно за дрехи, за телефон и неща, които харесваме. Да носим отговорност никога не е било ужасяващо за нас. Чувствахме се много по-добре на 15, когато знаех че мога сам да си платя наема и да напълня хладилника си.

*************************************************

-Някога мечтали ли сте за друг брат или сестра?

Бил: Не, не наистина.

Том: Това би било много трудно за новото бебе. Винаги сме имали много силна връзка – външните хора не винаги се вмъкват на 100%. Дори не сме си представяли братя или сестри.

Бил: Може би щеше да е възможно, ако имаше поне година разлика между нас, но това чисто биологически не е възможно. (смее се)

*************************************************

-Какво щеше да се случи, ако само единия беше станал известен? Щяхте ли да успеете да запазите топлите чувства помежду си?

Том: Така мисля. Може би щяхме да се насочим в различно посоки отначало. Може би единия щеше да стане музикант, а другия да отиде в университет. Но, ако наистина единия беше известен, то щеше да вкара и другия в славата. Бил сигурно щеше да ме направи негов мениджър. Ако бях учил индустриален дизайн щях да го наема.

Бил: Не правете слухове от това, моля. Това, което ще кажа са просто мои мисли. Ако трябваше да съм в друга група, а не в Токио Хотел, никога не бих го направил без Том. Дори да съм сам на снимка се нуждая от него да е зад мен и да ме подкрепя с думи и действия. Просто не действаме трезво, ако не сме заедно.


http://radikal.ru/F/i066.radikal.ru/1001/09/9235d0c63bd8.jpg.html
http://radikal.ru/F/s39.radikal.ru/i084/1001/17/29056da98f8f.jpg.html
http://radikal.ru/F/i068.radikal.ru/1001/9f/9e7b5f56df12.jpg.html
http://radikal.ru/F/s06.radikal.ru/i179/1001/a3/23936e25738e.jpg.html
http://radikal.ru/F/i063.radikal.ru/1001/10/f8591e27bb53.jpg.html
http://radikal.ru/F/s001.radikal.ru/i196/1001/de/7da9fd9c0690.jpg.html
http://radikal.ru/F/s51.radikal.ru/i133/1001/67/8b696ba636e8.jpg.html
http://s001.radikal.ru/i195/1001/89/015d89d4cfa0.jpg
http://s57.radikal.ru/i156/1001/e7/7257809300be.jpg

http://img21.imageshack.us/img21/5005/ff92c8ff2955037.jpg
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя https://www.youtube.com/user/zlat4etykaulitz
bambi
Фен
Фен


Брой мнения : 470
Age : 24
Location : Dreamland
Registration date : 12.11.2009

ПисанеЗаглавие: Re: GO #2/2010   Пон Яну 18, 2010 6:05 pm

Доста силно и мило интервю...
Сега.. наречете ме тъпа, старомодна и квато още искате, но.. Хот дог и бургери без месо? wtf .. а в друго интервю четох вегетарианска патица... WTF!? wtf
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
tom's_girl
Луд фен
Луд фен
avatar

Брой мнения : 846
Age : 23
Location : ~ХаСкОвОоОо_СиТи~
Registration date : 23.12.2008

ПисанеЗаглавие: Re: GO #2/2010   Пон Яну 18, 2010 6:17 pm

Very Happy Very Happy Very Happy Very Happy Very Happy И аз мисля така Exclamation Пък за вегетарианска патица... Suspect тфа е откачено Shocked сигурно сервират само пълнежа на патицата rabbit
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя https://www.youtube.com/user/zlat4etykaulitz
bambi
Фен
Фен


Брой мнения : 470
Age : 24
Location : Dreamland
Registration date : 12.11.2009

ПисанеЗаглавие: Re: GO #2/2010   Пон Яну 18, 2010 6:20 pm

Странно е.. Виждала съм скорошни снимки, на които ядат бургери.. Може би за тях месото не е месо, щом е смляно Laughing
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: GO #2/2010   

Върнете се в началото Go down
 
GO #2/2010
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Kids Choice Awards HQ!
» Dear John/С Дъх на Канела (2010)
» Musik Fest 2010
» Чад Майкъл Мъри и „малката сладка лъжкиня”
» Много дива бабка имитира животни смях - Бг Търси Талант 02.03.2010

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Zimmer483 :: Всичко около бандата :: Интервюта-
Идете на: