BRAVO № 40

Заглавие: BRAVO № 40 Сря Сеп 24, 2008 8:56 pm

24.09.2008

Германия, Англия, Франция или САЩ: независимо къде са момчетата, навсякъде е едно и също – фенове, които тотално откачат, които крещят имената на Бил (19), Том (19), Густав (20) и Георг (21), които могат да пеят песните им.
Много фенове дори отиват твърде далеч, показвайки офертите си на момчетата: например на огромен плакат: “Ч***й ме през мусона” или “Том, искаме да ти д****е”, са най- безобидните.
В петата част от чудесните БРАВО-серии , момчетата разкриват каква е истината за връзката между тях и феновете им...

БРАВО: Какво мислите за лозунгите на вашите фенове?

Том: Мисля, че е готино да са толкова директни. (смее се)

Бил: Това са нашите фенове. Но да бъда честен: първоначално трудно дишахме...

**************************************************

БРАВО: Кое е най-хубавото ви изживяване с фенове?

Бил: Първото шоу след “Durch den Monsun” беше публично и изведнъж всички фенове я пееха с нас. Концертът дори беше прекъснат, защото имаше толкова много публика. Това ме зашемети.

Том: До преди Мексико. Тогава трябваше да раздаваме автографи 2 часа. Феновете бяха толкова чувствителни, някои дори плачеха, просто защото бяхме там. Беше толкова брутално. Ние никога не бяхме стъпвали в тази страна в Северна Америка и не знаехме, че сме толкова известни. И изведнъж там имаше хиляди хора, беше невероятно.

**************************************************

БРАВО: Имало ли е много брутални ситуации с фенове?

Том: О, да! В Мадрид веднъж ситуацията беше извън контрол. Густав отиде в хотелската си стая, но в леглото му вече се бяха настанили фенове. Те скочили на врата му и той много се уплашил. Пред моята и тази на Бил стая имаше вече доста фенове, постоянно чукаха на вратите ни и се бяха качили по аварийната стълба.

Бил: Тогава изведнъж полицията дойде. Те влязоха в стаята ми и ме извлякоха набързо. “Вие ли сте Бил Каулиц?”, крещяха ми те, после ми хванаха ръцете, разпитваха ме и твърдяха, че съм бил виновен за хаоса. Проблемът беше, че те не говореха английски, само испански. Трудно разбирах какво ми говорят, а Том се опитваше да се свърже с охраната ни. Когато пристигнаха, въпросът се разреши. Полицаите наистина искаха да ме заведат до участъка.

**************************************************

БРАВО: Тук феновете отидоха твърде далеч, или?

Бил: Ами беше си малко травмиращо и болезнено...

Том: Но това е още, откакто сме банда и не ни притеснява много. Това е просто част от всичко и не трябва да се страхуваме. Наистина беше доста брутално, но и в същото време забавно. Когато сме си вкъщи се радваме на спокойствие. Тогава не раздаваме автографи и не се снимаме. Но ако сме на път със сигурност го правим.

**************************************************

БРАВО: Били ли сте гадни към феновете си?

Том: Никога не сме били гадни към феновете ни. Те са много важни за нас.

Бил: Ние определено не искаме да им направим нищо гадно или лошо. Ние ги обичаме, но всеки си има лоши дни и изглежда зле. Понякога не можем да дадем на всички автографи, тогава сме в стрес и трябва да продължим към следващото си задължение. Ние постоянно сме на път заради феновете си и определено не сме задници.

**************************************************

БРАВО: С ръка на сърцето: Имало ли е конфузни моменти с фенове?

Том: Не. Само едно момиче толкова много искаше да дойде с мен в хотелската ми стая, че легна на пътя.

Бил: Или сценката на летището: Имаше момичета, които крещяха “Искаме да ви ч****е”, точно в някаква мъртвешка тишина. Беше конфузно, но повече за тях.

**************************************************

БРАВО: Том, колко групита си имал в леглото си?

Том: Хмм, това е трудно да се каже. Не ги броя.

Бил: Да, той е такъв колекционер. (смее се)

Том: Какво мога да кажа? Имам по-често жени в леглото си, отколкото ходя до тоалетната. Не, глупости! Сега сериозно: Аз дори съм станал по-улегнал.

**************************************************

БРАВО: Това означава?

Том: Аз все още не го разбирам сам, но вероятно с 19 годишнината се сдържам. Не, че сексът ми е станал отегчителен, но вече предпочитам да гледам DVD вечер. Другото е доста напрягащо. (смее се) Междудругото, мога да си представя нещо по-силно, но момичето трябва направо да ме закове.

**************************************************

БРАВО: А какво става с групитата за Густав и Георг? Толкова ли са луди като Том?

Том: Както отдавна знаем, там няма нищо! (смее се)

Бил: Те не са хора, които биха изиграли момичетата. Густав в началото на нашата кариера имаше приятелка, но дори и тогава нямаше нищо повече.

Том: Георг се прави на мачо, но предпочита момичето да е по-нападателна.

Бил: Отвътре е голям мръсник, но и много срамежлив.

Том: Трябва да му покажеш какво се случва. Със сигурност вече има няколко момичета, които го харесват и по друг начин, но никой не е направил първата стъпка. С мен е рзлично – аз принадлежа към ловците и колекционерите.

**************************************************

БРАВО: Какво става с теб, Бил? Още ли не си се целувал?

Бил: Не, не още. Това наистина ме натъжава. Аз съм на 19 и това много ми липсва. Наистина бих искал да имам гадже, с която да споделям живота си, която да разбира всичко, което правя. Въпреки, че си имам Том, искам да имам гадже.

**************************************************

БРАВО: Но, офертите са големи за теб, нали?

Бил: Трудно е да се разкриеш пред някого. Нямам време, винаги съм на път. Когато срещна на афтър партита момичета, никога не знам какво наистина искат. Виждам, че в близкото бъдеще няма начин, това е много лошо. Но все още имам музиката, тя е моята опора. И кучетата са моят заместител. Понякога искам да имам много кучета, те ме правят щаслив...

http://s51.radikal.ru/i134/0809/41/5fcc1044f105t.jpg
http://s60.radikal.ru/i168/0809/ca/8ccc50d68427t.jpg

Източник: http://tokiohotel-fan.dir.bg/